Здравейте колеги,

съгласно резолюцията на председателя проучих, доколкото е възможно в тези кратки срокове, наличната тълкувателна практика на ВКС и ВАС във връзка с поставения въпрос. Върховните съдии са се произнасяли във връзка с противоречива практика по прилагането на конкретни разпоредби на различни закони, като в определени случаи са приемали, че споровете, макар и произтичащи от актове и действия на административни ограни са подведомствени на гражданските съдилища, а в други случаи - че са подведомствени на административните съдилища. Характерно е, че по всеки един от актовете на задължителна юриспруденция са формирани различни по своята същност и характер особени мнения, които показват, че дори и между най-изявените професионалисти-практици в прилагането на съответните закони, няма пълно съгласие по въпросите, предмет на тълкувателните актове.

В основата на предварителното ми проучване са |Тълкувателно постановление 2/2014 от 19 май, 2014, Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г., Тълкувателно постановление 1/2016 г. от 16.01.2019 г. и Тълкувателно постановление № 2/2017 г. от 03.04.2018 г. Следва да се отбележи, че по тези тълкувателни актове е формирана почти безпротиворечива съдебна практика, т.е. при решаването на конкретни спорове, съдилищата са се ръководили от задължителното тълкуване.

С оглед на предварителния анализ, който направих считам, че на поставения от Пленума на Върховния административен съд въпрос, а именно:

"Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?"

следва да се отговори отрицателно.

Генерализирането на принципа, че всички спорове за законност на актове и действия на административни органи трябва да бъдат подведомствени на Върховния административен съд и специализираните административни съдилища, е неприемливо.

Върховните съдии, независимо от пъстрата палитра от особени мнения, напълно обосновано в тълкувателната си практика са се позовали на критерий, различен от критерия кой е издател на акта или кой е извършил съответното действие. Този критерий е същността на административното правоотношение. Когато това конкретно правоотношение няма характеристиката на отношение на власт и подчинение, а напротив - сочи на равнопоставеност на субектите, обстоятелството, че основанието за възникването на правен спор е административен акт или административно действие, не може да обоснове подведомственост на спора на административните съдилища.

Поради тази причина, не може да се абсолютизира тезата и не може да се изведе като принципна позиция, че всеки спор за законност на административен акт или действие на административен орган води априори до подведомственост на спора на административните съдилища. Тъкмо обратното, принципът на правовата държава ще бъде проведен последователно и конституционосъобразно, ако се изходи от същността на правоотношението, което е в основата на акта или действието на административния орган. По този начин ще бъде съхранено и оформеното по тълкувателен път разпределение на споровете по специалните закони между различните съдилища, като по този начин ще се защитят и достиженията на тълкувателната юриспруденция като придобит опит, който в европейската практика е ценен, заедно с другите европейски ценности, като acquis communautaire.

Разбира се, моля ви да приемете горенаписаното само като предварително становище, като съм готов да обсъдим всички разумни и обосновани бележки, които бихте имали.

Поздрави,

Тодор Табаков