Темата за ветото на Президента на Република България от 20.09.2024 година, с което беше върнат за ново обсъждане в Народното събрание § 2, т. 2, § 9, § 10, § 11 и § 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, приет от Народното събрание на 11 септември 2024 г., придоби широк обществен отзвук. Поради това намираме за необходимо да изложим становище с правни аргументи срещу изложените от Държавния глава мотиви.

Становището е подкрепено от Председателите на всички 27 адвокатски колегии в страната, от които председатели бе подписана и декларацията, оповестена на 22 септември 2024 година срещу Указа на Президента на Републиката (която също прилагаме, подписана от всички председатели на адвокатски колегии).

Доколкото въпросите, предмет на обсъждане са специфична правна материя, прилагаме в цялост правната аргументация по темата.
Обръщаме внимание, че в хода на законодателната процедура са изразени две становища от името на Софийски адвокатски съвет, подкрепени от всички председатели на адвокатски колегии в страната - Становище вх. № ККПВ-50-439-00-11/05.08.2024 г. (преди първо гласуване) и Становище вх. № ККПВ-50-439-00-13/02.09.2024 г. (преди второ гласуване). И в двете становища се съдържат съображения в подкрепа на законопроекта, приет на 11.09.2024 г. от Народното събрание, които дават и аргументиран отговор на доводите, изложени във ветото на Президента на Република България, с което законът е върнат за повторно разглеждане.

Следва да бъде отчетено, че общият брой на случаите, в които се стига до определяне на особен представител представляват едва около 1 % от общия годишен брой дела в страната. На фона на общия брой дела за година във всички съдилища - 507 572 дела, определянето на особен представител и възнаграждението му по не повече от 6000 дела (по обобщени данни от Адвокатските колегии в страната), всъщност представляват именно около 1 % от общия годишен брой дела в страната. Ето и защо горното не би могло по никакъв начин да има ефект, дори несъществен, върху "пазара" на адвокатски услуги по процесуално представителство (какъвто биха представлявали всички останали около 500 000 дела), на който всеки адвокат свободно ще договаря възнаграждението си, нито върху бързината на съдебните производства.
Решенията на адвокатските съвети по чл. 29, ал. 6 ГПК, респ. по чл. 36, ал. 3 и 5 ЗА за определяне възнаграждения на особени представители, не са и не биха могли да нарушават конкуренцията по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, а излаганите в тази насока доводи във Ветото са абсолютно несъстоятелни.

С оглед на горното е важно да се подчертае, че въпросът не се свежда единствено и само до фигурата на така наречения особен представител, а касае уреждането на въпроса за възстановяването на разноски, направени от страните във всяко съдебно производство и в този смисъл пряко засяга всеки гражданин и стопански субект на територията на Република България. Липсата на ясна регулация на този проблем влияе разрушаващо именно върху устоите на правовия ред в държавата като създава непредвидимост на съдебните производства относно разноските и това е мотивът ни за толкова категорична и единна реакция срещу опитите въпросът да остане отново неразрешен, в рамките и на този парламент.

Противопоставяме се и на опитите Българската адвокатура да бъде обвързвана по какъвто и да е начин с политически влияния и интереси, както и да бъде „употребявана“ за политически цели, различни от защитата на правовия ред в страната и конституционната й роля по чл. 134, ал. 1 от Конституцията - да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и интереси, а с това и да бъде гарант за правовия ред в страната.